ЖИВОТЪТ КАТО КИНО ИЛИ КИНОТО В ЖИВОТА

„Тя казва, че животът започва да премига пред очите ви точно преди да умрете… Това е вярно, и се нарича живот“ – Тери Пратчет

По подобен начин започва и всяка история, независимо дали става дума за легенда или приказка, разказвана от уста на оста, дали четете книга или се гмуркате в необятното пространство на кинематографията. Този път обаче избрахме да поговорим не за кое да е, а за фантастиката в киното.


Как продължим да си обичаме нещата по-големи от живота! Ние настояваме сме над тях и за да оцеляваме години наред човешкото съзнание е търсело магическото, вдъхновяващото и необяснимото за онова, което по друг начин не може да си разтълкува.

Именно на тази негова фантазия се дължи и така богатото и развихрено въображение на продуцентите на филми.

И ако за миг си дадем равносметка, дори най-екстремните, невероятни и магически постановки са плод на реалността. Тогава задаваме ли си въпроса, коя роля се пада на нас самите.

Без значение колко си затваряме очите пред истината, родителите ни ще станат стари и немощни, децата ни ще порастат и ще имат свои наследници. Казват, че живота е една голяма сцена, на която сами избираме дали да сме в ролята на „добрия“ или „лошия“ герой; дали да играем или като зрителя да стоим на скамейката и да оценяваме останалите; дали да бъдем в главната роля или да сме безмълвния декор или човекът грижат се за декорите, напълно в сянката на кулисите.

Ако нещата зависят от вас, то крайно време е да вземете контрол над съдбата си и да застанете от страната на победителя. Колкото и трудни да са на етапи дните ви, влезте с гордо вдигната глава и дайте воля на въображението си.

Божества растат твърде съвършени и все пак се дистанцират от човечеството до момента, когато те станат успели. За литературните цели, полубога е по-задоволителна роля.

Навигация в публикациите
СЛЕДВАЩА